ИСТОРИЯТА НА МИРО
Миро е един от младежите, които посещават центъра и участват в различни клубове по интереси като: спорт, рисуване, компютри, готварство, градинарство. Той е успял да се промени и да преодолее вредните навици от уличния начин на живот, който е водил. Реших да разговарям с Миро за неговата история. Ето какво ми разказа той за себе си:
Роден съм в Силистра и съм на 19 години съм. Като бях на 9 години дойдохме с майка ми в София. Аз се изгубих на гарата. Там се научих да дишам лепило. Като станах на 10 години ме взеха в Дом "Вяра, надежда и любов". После започнах да уча и напуснах дома, за да се върна при майка си. Тя си имаше приятел, но той ме тормозеше - физически и психически. Започнах да бягам от училище. Учил съм до седми клас.
Прекъснах поради заболяване на майка ми от туберкулоза. Трябваше да гледам по-малкия си брат, но много искам да продължа да уча. Имам диплома - първа степен за барман, сервитьор и помощник готвач. Искам да изкарам втора и трета степен на тази диплома. Това е моето образование засега.
Уличният живот ме научи да оцелявам във всякакви ситуации, в които повечето младежи на моята възраст от нормални семейства не биха се справили. Това донякъде ми помага, но и ми пречи, защото на улицата придобиваш навици, които в нормална атмосфера не са подходящи. Все пак се съм научил, че приятелството и доверието значат много повече от колкото куфар с пари.
Посещавам Центъра през деня. Там се научих как да си разпределям парите, как да си правя план за деня и как да се държа с връстниците си. Участвам в различни ателиета в рамките на проект "Дъга" - "Вкусно", "Фитнес", "Компютри", "Шивачество", "Керамика". Обичам да играя футбол и да се занимавам с фитнес.
Надявам се, че ще успея да си стъпя на крака. Искам да се изуча. На 03 февруари тази година започнах работа в печатница ИПК "Родина" - София. Живея отново с майка си и по-малкия си брат. Надявам се да запазим добри взаимоотношения, за да не се наложи отново да съм на улицата.
|
